В българския Манчестър
Или за града, „откъдето започва България”
След посещението в Имка”, ние щастливите екскурзианти – участници в инициативата за доброто, с голям интерес разгледахме „българския Манчестър”, както наричат Габрово. Ето ни пред Дечковата къща, отразяваща градския бит от края на 19 и началото на 20 век. Издигната е през 1835 година близо до буйните води на река Янтра. Първоначално в нея се помещава Девическото училище, после кметството, лечебница, а днес - музейна експозиция “Къщата на спомените”, представяща градския бит. По време на Руско-Турската война къщата се ползва като лазарет за бежанците. Днес Дечковата къща е реставрирана по типичните възрожденски архитектурни традиции, като стаите са обзаведени с оригинални мебели и тъкани от този период. Има уникални предмети, дарени от известни габровски фамилии. Тук има уреден автентичен кметски кабинет от 20-те години на XX век, както и музикален салон с пиано. Изложени са дамски облекла. В дамската гостна градските дами са правили своите матинета, а в мъжкия салон господата са се оттегляли на разговор с пура в ръка и на чаша питие. Всяка жена, снимайки се с елегантна рокля, може, макар и за миг, да се почувства дама от миналото, а всеки мъж - снимайки се с костюм от онова време - господин от края на 19 или началото на 20 век. Във фоайето на Дечковата къща се провеждат малки театрални представления, литературни четения, както и ретроревюта. Следващата ни спирка бяха забележителности в центъра на града – видяхме Дома на културата с най-голямата сцена на Балканите до скоро, след това видяхме храма „Пресвета Богородица” една от най – старите сгради в града, храма „Света Троица”, страноприемница с възстановен вид от миналите векове, часовниковата кула, наподобяваща кулите на църквите от миналото. Спряхме се пред статуята на основателя на Габрово – Рачо Ковача.
Посетихме историческия музей, като разгледахме обстойно изложбата „Габрово и габровци”. Регионалният исторически музей се помещава в красива барокова сграда, построена през 1904 година. Поколения габровци са запазили за спомен руските медали, опълченските чаши, малките икони и други спомени за дните на големите сражения. Възходът на Габрово е наречена онази част от експозицията, която представя превръщането му в българския Манчестър. Свидетелства сочат, че още от 15-16 век тук са развивали много занаяти. Много важно е описанието на известния турски пътешественик Евлия Челеби, което той прави за военната организираност на габровци. От него се разбира, че българската охрана по прохода е имала тъпан и носела знаме с християнски кръст, нещо много впечатляващо, като се има предвид разположението на селището в средата на турската империя. Думите на френския пътешественик Анри Фуркад, че оттук започва България, обобщават представата ни за Габрово от това време. С интерес разгледахме предметите, които представят първият габровски индустриалец Иван Калпазанов и неговият наследник Пенчо Семов. Градът се превръща в най-развития текстилен център на България. Запазени са образци от тогавашното производство, медали, спечелени на световни изложения. Предметите от посещението на българските князе ни връщат в историческите събития Съединението и Независимостта на България. Експонираната първа българска банкнота също е част от представената връзка на габровската история с българската и европейската. Това е не само първата българска банкнота, но и единствената запазена първа банкнота за всички европейски държави. Обстановката ни върна в ония далечни времена, когато в града са кипели занаяти и оживена търговия, строители са издигали стабилни сгради. Как ни се искаше да се пренесем назад във времето и да усетим от Възрожденския дух! Да се потопим в атмосферата на този град, да се оживят пред нас отново улиците, работилничките и дюкяните, да закипят занаятите и търговията. Дервентджии и бояджии, майстори на оръжие, ковачи, бозаджии, хлебари, овчари, тъкачи да бъдат в стихията си.
В музея са възстановени банкерски кабинет, два павилиона от мострена изложба, показани са колекция от православно изкуство и колекция от градско облекло, аксесоари, мебели и посуда. Възстановките на павилионите от промишлената изложба, която е показвана в града през 1927 г., са едни от първите образци на промишлена реклама в страната. Разбрахме за две от основните производства за Габрово – производството на платове и кожи. Един акцент в тази последователност е преклонението пред строителите на тази сграда - семейство Хаджистойчеви, една габровска фамилия с достойно място в българската история. Показаните образци от религиозния православен култ ни представиха двете страни на паметниците на културата – тяхната каноническа същност и художествената им стойност. Оригиналните предмети са разположени във витрини или на постаменти в залите. Няколко къта ни показаха облеклото на дервентджията, на габровката, кът от ковашка работилница, кърджийска каруца, тъкачен стан, а в центъра е запазено пространство, образуващо “Зала на славата”, където се провеждат градски тържества и церемонии. Показани са различни награди, спечелени от шахматни отбори.
Последната забележителност, която посетихме, бе Домът на хумора и сатирата. Разглеждайки експозицията му, се натъкнахме на кривите огледала и истински се забавлявахме, когато се видяхме. Развълнувани, с усмивки по лицата, ние поехме пътя към дома.
С много приятни емоции всички се върнахме и разказвахме на свои приятели, родители и учители. Впечатление ни направиха както града, така и доброволците от ИМКА и тяхната силна воля и желанието им за работа. Връзката, която се създаде между разградската група и габровските доброволци, тепърва ще се развива.
На организаторите на тази чудесна инициатива благодарим за емоциите, които събудиха в разградските деца и за това, че те сториха нещо невероятно за тях.
