Архитектура на Разград

Десислава Начева -9 кл., Сезен Левентова -10 кл.

Клуб „Репортери”, ЦУТНТ

Изкуството на нашите майстори е така самобитно, че онова, което са оставили златните им ръце, е техният паметник, който никой друг не е е бил в състояние да им издигне, освен те самите преживе.

В Разград няма много забележителности, които да са излезли от ръцете на големи български майстори.

 Джамията „Ибрахим паша”

Някога Разград се е славил със своите джамии. По-старите пътешестваници говорят за седем джамии. От тях само една е преживяла столетията и днес стърчи със своето величие над града. Това е забележителната джамия на местния феодален владетел Ибрахим паша, завършена през 1614 г. Легендата  разказва, че Ибрахим паша е решил да погуби майсторите издигнали джамията, за да няма друга така красива като нея. Те предугаждали намеренията му и колкото повече наближавал края на градежа, толкова по-бавно работели. Искали да обмислят как да спасят живота си. И измислили. Работели майсторите всеки ден, полека-лека правели своите дървени криле, с които да хвръкнат от високата джамия и да се спасят. След като я завършили, сложили един ден крилете си и скочили, надявайки се те да им помогнат. Единият от майсторите паднал в двора на джамията, друг в двора на бившата мъжка гимназия, трети – в турските гробища, а имало и такива, които паднали дори извън очертанията на града. По-късно всички тези места били обявени за свети места.

Часовниковата кула в края на 19 век

Друг забележителен паметник в Разград от съвсем друг архитектурен стил е часовниковата кула, като тя е най-ценния принос на архитектурата през Възраждането. Няма сведения, нито легенди за строежа на кулата в първоначалния й вид. Това, което е запазено от старата кула, е часовниковият механизъм, като той може да се види в разградския музей. От един надпис личи, че тя е била излята през 1731 г. В гр. Орловице в Банат.

Часовниковата кула в Разград е издигната по искането на Ибрахим паша.  До 1864 г. Била в готически стил. Тогава се наложило тя да бъде съборена, поради това е загубила и отвесното си положение и на нейно място била построена кулата в сегашния си вид.

Часовниковата кула днес

Новата часовникова кула била издигната по времето на Митхад паша. Градена е от Уста Тодор Тончев. Отличава се от другите часовникови кули в страната с дъгообразните си корнизи и куполен покрив, които я приближават до черковната архитектура. Състои се от три части. Долната част е изградена от каменни блокове. От същинската част на кулата се отделя с корниз, а най-горната част е изградена от дървен покрив като общата височина е 26м и 15см.

Момина чешма

Друга голяма забележителност в Разград е Момина чешма. Тя е паметник от по-новата история на града ни. Дело е на италианци. Изградена в класически стил, статуята на Момина чешма е един хубав паметник на скулптурата в Разград. Представлява чугунена скулптура на девойка в антични дрехи с хидрия на рамото, стъпила върху каменен постамент. Скулптурата е поставена за украса на чешма в централната градска част в края на ХІХ век. Тя е единствена в страната чешма, с архитектурна форма, върху която е поставена чугунена скулптурна статуя на млада жена.

С чешмата е свързана легенда, разказваща за любовта между красивата арменка Анахид и бедния, но хубав момък даскал Иван. Любовта между двамата млади по вина на бащата на Анахид завършва трагично. Той решил да издигне паметник -  чешма, за да напомня за неповторимата красота и голямата любов.

Църквата

По време на Руско-турската война, българската църква Св. Николай Чудотворец в кв. Вароша е разрушена и осквернена и едва през 1832 г. църковният храм е възобновен. При строежа, в южната стена на църквата, са вградени няколко надгробни камъка със славянски надписи. Някои от помещенията в църковния двор, преди и след построявнето на новия храм, били пригодени за учебни стаи. Това са килийното, а по-късно и взаимното училище в Разград, функционирали до построяването на самостоятелна училищна сграда през 1872 г.

8. През 1903 г. храмът е преустроен и завършен като са прибавени камбанария, построена от предприемача Иванчо Кулев и централен купол в наоса.

Квартал Вароша

Съвременният Разград възниква като турско селище. Първоначално в квартал Вароша живеят немюсулманите, главно евреи и арменци. След тяхното изселване в края на ХІХ век, кварталът се превръща изцяло в български. Част от къщите в него са запазени и реставрирани и характеризират традиционната българска възрожденска архитектура и атмосфера.

Във Вароша са възстановени във възрожденски стил сгради, които се ползват като: Дом на дейците на културата, Къщата на художниците, Къщата на писателите, Дом на архитектите. Като най-новата проява на възродените традиции е откритият Етнографски музей.

На 01.09.1885г е открито разградското класно окъжно училище по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. През 1902г приема името „Йосиф I^-ви ”. 1947 е гимназия „Вапцаров” и от 1991г. е гимназия за преподаване на чужди езици                  „ Екзарх Йосиф”

Кметството

Първото кметство е построено през 1890 година. Архитект е Иван Буфа. Намирало се е на мястото, където сега е новия театър. Преди това за сграда на общината се е използвал бившият конак. А сегашната община е построена през 1984г. по проект на арх. Стойко Дончев.

Хотел „Централ”

 Днешният блок „Пеперуда” до магазин CBA (по-известен като магазин Дружба) е построен на мястото на старият хотел „Централ”

Мавзолеят

 Друга интересна забележителност в Разград е мавзолеят на руските войни, който намира се в центъра на площад „Възраждане“; от 1967 г. е паметник  на културата с национално значение. Костите на погребаните в разградските гробища руски войни са пренесени тук през 1978 г. Основният камък е положен една година по-късно от княз Александър Дондуков-Корсаков. Мавзолеят също е построен по проект на споменатия  австрийския архитект Фридрих Грюнангер, по това време архитект на град Разград.

Конникът

Друг интересен обект на на площад „Възраждане“ е паметникът на освободителите с изображение на Св. Георги победоносец на кон. Автори на проекта са скулпторът Любомир Добрев и архитект Веселин Краишников.

Разград през 19 век

Трудно е да си представим месторазположението на сградите в миналото, защото сегашната улична мрежа няма нищо общо с предишната. Автор на общия градоустройствен облик на града ни е Иван Сиврев. Други известни архитекти дали своя принос за архитектурата на Разград са Савел Марков, Петър Сергев, Валентин Вълков,  Елга Бонева и др.

Нашият град е в челната десятка за най-добрия град за живеене. И не случайно! Това се дължи най-вече на архитектурата и природните му дадености.