Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2010 13:11 - Среща с една самарянка
Автор: vkpotomci Категория: Регионални   
Прочетен: 598 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Среща с една самарянка

 

Ивета Иванова, 9кл. -  Клуб „Репортери”, ЦУТНТ

 

На 21.11.09. се проведе среща на  клуб "Репортери" с г-жа Йорданка Станева - член на сдружение "Самарянка". Предвиденото интервю се превърна в спонтанна дискусия върху актуалните теми за отношенията между хората и добротата. Ние споделихме за своите отношения с родителите, за отношенията си с наши съученици. Госпожа Станева ни даде съвети не само като по-възрастен човек, но и като наша приятелка. Тя ни посъветва да не отговаряме на злото със зло, да надмогнем и да се държим с достойнство към тези, които ни обиждат и да уважаваме родителите си. Несъмнено неочакваното споделяне на опит и размисли беше много поучително за всички ни. Разясняваха се мъдри мисли като известната от библията "Ако те ударят по едната страна, обърни и другата”, както и още много други. Споделихме идеи за съвместни инициативи между сдружението и клуба ни например: посещения в дом "Майка и дете" и в старческия дом. Решихме да участваме и в продължението на инициативата на сдружение "Самарянка"- "Размисли върху любовта, състраданието и общото добро".  

 

 

 

 

 

 

 

 

Основното, което ще правим е да възродим нравствените          ценности

 

Среща-интервю с Йорданка Станева – член на управителния съвет и секратар на сдружение „Самарянка”

 

(Изготвила интервюто –Ивета Иванова, 9кл., Клуб „Репортери”, ЦУТНТ )

 

Марияна: Как се е роди идеята за сдружението?

 

Ние сме повечето приятелки и колежки. Като обсъждахме помежду си , решихме да отделяме от личните си средства, за да подпомагаме нуждаещите се. Стигнахме до това решение спонтанно.

 

В.Йотова: Кои са вашите настоящи инициативи?

 

Инициативата, която е в момента, е "Размисли върху любовта, състраданието и общото добро." Първият път срещнахме доста трудности. Основното беше, че очаквахме много повече хора да се включат. Бяхме учудени от наистина многото теми, които бяха засегнати, и от зрялата мисъл, която я имаше във всички. Отново ще направим книжка, ще обсъждаме. Помагаме на затруднени хора, деца от домове, старческите домове.

 

Марияна: Казахте, че първия път сте срещнали много трудности. Кое ви накара да продължавате?

 

Ами...Аз не мога да си представя да спрем.

 

Марияна: Борбен дух сте.

 

Ами...Може и така да е. Мисля че човек не трябва да спира.След като вярвам в това, трябва това да правя.

 

Кристияна:Какви хора вземат участие в сдружението?

 

Като членове на сдружението ли?

 

Кристияна: Не само, а като като характери на самите хора. Какви са

те?

 

Жени сме, един мъж.(смее се) Но това няма значение. Това е един стар стереотип, че жените са по-емоционални. Мъжете просто не искат да се открият. Повечето велики хора са мъже, а няма нито един, който да не е бил духовен. Няма човек, който да е недуховен и да е велик.

 

Кристияна: Имате предвид, че всички участващи сте духовни хора?

 

Мисля че сме такива, да. Защо иначе ще даваме личните си средства? Те никога не стигат.

 

Светлана: Защо кръстихте това сдружение "Самарянка"?

 

Винаги се задава този въпрос.(смее се) Предложи го г-н Джебаров ,член на сдружението. Има притча за милостивия самарянин и в нея се разказва за взаимопомощта.

 

Жанна: Коя е най-интерестната случка във вашия живот?

 

Колкото повече живея, толкова повече интерестни случки имам. Дори и чудеса има. Не знам дали ще ми повярвате, но ще ви разкажа една наистина много интерестна история. Аз съм от Балкана и нашата къща е долу, в селото. Бях много малка и все още си спомням. Сега, като разказвам на децата и внуците си, те казват, че аз просто съм искала да стане така. По моето време имаше само сушени плодове. При нас не се правеха компоти. Започваха да се купуват, но бяха много скъпи. Заплатите бяха около тридесет лева, а един компот – един лев. Но имах братовчедка, която работеше като счетоводителка и можеше да си купува повече неща. Един ден мина покрай нас и ни донесе един компот от круши. Бяхме аз, майка ми и тя. Раздели го на три, защото баща ми не искаше. На мен много ми хареса. Попитах я колко струва и тя ми каза, че е един лев. Видях че е невъзможно да се даде цял лев. Един ден майка ми ме изпрати да им кажа нещо. Мъгла. Аз вървях по една пътечка. Казвах си, че ако сега намеря един лев, ще си купя компот. Посягам с ръката си, не се виждаше нищо, хванах нещо и го държа. Когато казах това, което имах да  казвам, се върнах и с голямо желание си измивам ръката и що да видя - един лев.(смее се)

 

Десислава: Какви са бъдещите инициативи на сдружението?

 

Основното, което ще правим е да възродим нравствените ценности. На преден план стои продължаване на инициативата за писане на размисли за доброто, но може да бъдат не само размисли, а и случки по преживяно, разкрити под формата на съчинения или разкази.

 

Кристияна: Как мислите да привличате младите хора към това дружество?

Още от началото обръщането ни е към младите хора. Имахме идея да направим друг клуб. Но виждаме, че силите ни няма да ни достигнат. Търсим начини.

 

Светлана: Какво бихте казали на младите читатели на вестник "Потомци"?

 

Да сте живи и здрави,  с много успехи и да популяризирате доброто чрез страниците си.

 





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vkpotomci
Категория: Регионални
Прочетен: 92873
Постинги: 67
Коментари: 2
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031