„Непрекъснатият труд е ключът към успеха. Всичко зависи от труда и желанието.”
В детството си рускинята Галя Героева е имала пророчески сън - сънувала е Разград.
Интервю с носителката на наградата „Никола Икономов” – Галина Героева
Изготвила интервюто: Виолета Петрова, 10 кл. – клуб „Репортери, ЦУТНТ
( Въпросите бяха задавани от всички членове на клуба)
Откъде сте?
Галина Героева: От град Волжск на на р.Волга в Русия, както може би си пролича по диалекта и визията ми. Омъжена съм за българин и съм щтастлива тук. България е разкошна, приказна държава! А за Разград да не говорим! Дори бях сънувала града, още преди да дойда тук, когато бях на 13-14 годишна. Никога няма да го забравя! Това беше някакъв пророчески сън. Никога не го бях виждала, но го сънувах, с часовниковата кула, същия център, и когато дойдох тук, го видях!
Преди колко години дойдохте тук?
ГГ: Тридесет и пет.
С какво се занимавахте преди да станете музикален педагог по пиано?
ГГ: С това се занимавам цял живот, но също така водя и вокални групи за руски песни, като „Ретро плюс”.
В какви конкурси сте участвали Вие и Ваши ученици и какви награди сте печелили? И коя е най-гоямата?
ГГ: Преди около 30 год нямаше много конкурси, ходехме само на конкурсите на радио „Шумен”, Светослав Обретенов и на този на Димитър Ненов, който беше най-престижният и първият в Разград. Но сега посещаваме и регионалните конкурси в Русе, преглед на музикалните школи. Вече 2 поредни години ходим в Пловдив. Там е републиканският конкурс на музикалните школи и читалища. Нашата предствителка Лора Изворова печели специалната награда две години поред, но и други имат първи награди. Аз съм единственият преподавател по пиано от цяла България, награден със „Специална награда” два поредни пъти. Също така, сме ходили и на международни конкурси в Сърбия и Румъния. А за най-голяма награда? Когато децата изсвирят нещо, те сами себе си награждават: ”Ох, аз успях!”. Когато ме погледнат и аз кимна, значи съм доволна и те са доволни от себе си. По голяма награда от това няма!
Какъв е ключът към успеха?
ГГ: Непрекъснатият труд е ключът към успеха. Всичко зависи от труда и желанието. За да постигнеш някакво ниво, да не говорим за награди, трябва да се свири по 3 часа на ден. Тук е мястото да се каже и че разговарях с колежки от Русия, по колко свирят тяхните деца- по 5-6 часа на ден, а са на 13-15 годишна възраст. Но те са се ориентирали към музиката, докато за нас, говоря от името на децата, музиката ни е в сърцата, но е още само хоби. Да, всичко зависи от труда и желанието на децата. Аз винаги съм насреща. Мъжът ми даже ме ревнува от школата, защото аз съм деноношно тук, на разположение и в събота, и в неделя.
Какво Ви запали към музиката и по-специално към пианото?
ГГ: Беше много отдавна. Моята братовчетка свиреше и аз се запалих. Винаги, когато я слушах, си мислех: „Кога ще ми купят пиано!”, но добре, че моят дядо беше герой на Съветския съюз и чрез него се уредихме, защото по това време нямаше много пиана. В града ни имаше само четири.
Вашие родни деца също ли се занимават с музика?
ГГ: Ами да. Дъщеря ми завърши музикално училище в Русе с пиано, след това Великотърновския университет с аспирантура в Москва. Синът ми завърши тук Музикалната школа, пееше в групата “Well known”.
Въпроси към малките пианисти:
Първоначално вие ли изявихте желание да се запишите или мама и тати казаха: „Ще ходите на пиано”?
Деница: Аз започнах на шега, когато бях на 5. В детската градина, точно пред моята стая свириха, хареса ми и реших да опитам.
Кристина: Ходих на балет, а в детската градина г-жа Героева свиреше и така започнах.
Валери: По собствено желание.
Лора: Самичка.
Разкажете ни някоя интересна случка!
Лора: Аз ходих на концерт в Дания. Там пианото беше елекронно на колелца и когато ударих един акорд, то щеше да тръгне по стъпалата.
Г.Героева: Обаче не спира, свири. Те са научени. Аз им казвам „Лампа да падне, какво ли, вие свирите. Каквото и да стане, няма да реагирате”. Така са научени! Пианото се мести, а тя свири. Аз помня на конкурса на Д. Ненов преди 15 год, свиреше едно момче, мисля, че беше от друга държава и пада лампа на рояла. Навсякъде - стъкла, по клавишите - стъкла, но той свири, не мръдна. Ние в публиката „Ох!”, „Ау!” , „Какво става!?!”, а той си довърши програмата. Никога няма да забравя този случай.
ГГ: Преди десет години ходихме в Турция с една моя ученичка Невена. Беше втори или трети клас. Отиваме в една зала да свирим на едно електронно пиано и шест клавиша не работят. И всички естествено се отказаха, то е просто невъзможно да се свири така. Аз никога няма да успея, обаче тя е математик. Казах и: „Ще свириш. Паганини е свирил на една струна цял концерт!”. Момичето запомни всичко и го изсвири!
Някои от вас, деца, мечтае ли да се занимава професионално с музика или искате нещо друго?
Деница: Мен дори и професията ми да не е свързана с музика, пак ще си свиря.
Като малка за каква професия мечтаехте?
ГГ: Продавачка на сладолед! Аз като малка много обичах сладолед и това исках.(Смеят се).
А вие, деца, за какво мечтаете?
Дени: Аз искам да стана докторка.
Кристина: Мойта професия, каква искам да стана, ми е една мъгла.
Валери: Аз искам да се занимавам с наука - физика.
Лора: Да изследвам буболечки, а като малка исках да съм полцай или космонавт.
Какви са ви бъдещите планове? В кои държави смятате да ходите? В кои конкурси ще участвате?
ГГ: Бих искала на много места, но това зависи от материалната страна. Всичко е на родителски начала - докъдето им стигат парите, дотам ходим. Някой се лишават, например от почивка лятото или зимата или я комбинират с участия на децата. Ще участваме пак на конкурси в Пловдив, на „Димитър Ненов” тук - в Разград, но искаме и в Румъния, Македония или Сърбия.
Желаем, на г-жа Героева и на учениците им много усепехи, не само на предстоящите конкурси, но и в живота!
