Дулинко ДУЛЕВ

 

ОТТУКА ЗАПОЧВА

НЕ САМО БЪЛГАРИЯ...

 

Далече е Разград от световната сцена

и ний си го знаем това.

Далеч е от Лондон, Париж и Виена...

Далеч е от Ню Йорк, Пекин и Москва.

 

Делеч сме от София... Далеч от морето...

От Плиска и Търново, даже далеч...

Но копнеш две копки в земята и ето:

намираш ромейски меч!

 

Разровиш ли вещо могилите стари –

останки далечни от минал свят,

мигом вижда светът, че до вас –

                                       при Свещари,

тракийските вождове спят.

 

Отишъл на оран на своята нива –

току до самите нас –

орачът в браздата си своя открива

съвършения златен Пегас...

 

Тук нейде в земята ни още ни чака,

потънала тайнствено в лютата бран,

да изплува отново на вековете от мрака

клесницата златна на Деций Траян.

 

Но защо да говорим – ей тъй – на теория?

Копни тук в земата, човече, и виж!

Всяко камъче малко е древна история

от време, когато не бил заченат Париж!

 

И нека се знае, че от Балкана ни – стария,

наметнат с окъсан и стар ямурлук,

започва, приятели, не само България!...

И Европа започва от тук!

 

 

 

Димитър ПЕТРОВ

 

Разград

 

Мъгла над Разград просветлява,

Зорницата едва потрепва.

От къщите се чува врява

и изгревът виси залепнал.

 

Часовникът отмерва звънко

със глас алтънен в тишината.

Примамва хората навънка.

Във слънце гмурка си снагата.

 

И всичко ми е скъпо тука.

От Баш бунар та чак до парка.

От Момина чешма бълбука

на струи изворна прохлада.

 

Джамията е ням свидетел

на времена съдбовни, дълги.

Пробива свода с минарето

във нощи черни като въглен.

 

С кубето църквата се кръсти

и гълъби по нея кацат.

Бръшляни със зелени пръсти

на Варуша държат душата.

 

А Ломът като водна струна

реди легенди вековечни,

че Разград център е на друми

със древната си римска крепост.

 

И детството ми тук любимо

в съня ме вика да се върна.

А някой шепне мойто име.

Обича ме! С любов ме кърми!

 

 

 

 

 

Пламен ПАНЧЕВ

 

РАЗГРАДСКА ХРОНИКА

 

Денят се спуска официално

над българските минарета,

по мързеливата гирлянда

на Лома с кривите дървета.

 

И трудно е да провокираш

по залинелите павета,

онуй, което абдикира

и си остава със поета.

 

Той ще дочака свойто право

във времето на Ренесанса!

Не го прикачвайте безславно

до авторите на миманса!

 

Сега е строг. И изненадан.

Възбуден. Странен. Възмутен.

И неудобно – премълчаван!

И невъзможно – оскърбен!

 

 

 

 

 

ПЕСНИ ЗА РАЗГРАД

 

 

 

 

Иван ДОЙНОВ

 

ПЪТУВА МОЯТ РОДЕН ГРАД

 

Зора зори над моя роден град

с упойващ дъх на здравец пресен.

В зениците му свети цвят

и звук на гълъбова песен.

 

Разсякъл мрак и глъбина,

пришпорил кон, опънал стреме;

под клепките му – висина

на кремъчно-сияйно племе.

 

Димял в пожари моя град

във плен на времето сурово.

Духът му като птица млад

кръжи над пламък и олово.

 

Върху челото му – звезда –

отблясък на човешка жажда.

Любов, надежда, свобода

под неговата длан се ражда.

 

Зора зори, проблясва цвят

с упойващ дъх на здравец пресен.

...Пътува моят роден град –

към нови изгреви понесен!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Павлина СТАМЕНОВА

 

ПЕСЕН ЗА РАЗГРАД

 

В теб и клонка ме прегръща.

С мечти и плод си ти богат.

При тебе споменът ме връща,

мой древен град и вечно млад!

 

Възкръсна ти изпод руина...

Насън, наяве: „Към дома!” –

зоват Абритус и Пчелина,

площадът с Момина чешма.

 

ПРИПЕВ:

Мой Разград-  слънчева градина!

Град свиден – люлка на звезди,

през огън и вода преминал...

В теб стих и песен се роди.

 

До края света да пропътувам ,

през океани, върхове –

по твоя Бели Лом тъгувам,

за лудогорски ветрове...

 

Пред тебе, Разград, коленича –

сърце в бетон и железа!...

Не питай колко те обичам,

град скъп – усмивка и сълза!

 

ПРИПЕВ:

Издигай стан във висините –

съдбата на плещи поел...

Лети към слънцето, звездите

с крилете мощни на орел!

[23.1.2010 г. 13:10:12] Веселина Йотова: благодаря