Вестник Потомци :: Творчеството определя образа на един писател

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.02.2010 12:10 - Творчеството определя образа на един писател

Прочетен: 627 Коментари: 0 Гласове:

Среща с Иван Джебаров Емил Александров На 17 октомври членовете на клуб „Репортери “ към ЦУТНТ се срещнаха с Иван Джебаров - изтъкнат общественик, журналист и писател. Иван Джебаров е роден в град Разград. Основното си образование е завършил в Основно училище „Христо Ботев”, средното – в Политехническа гимназия „Н. Й. Вапцаров”. Завършил е висше образование – българска филология и руски език. Журналист и писател, издал девет книги: Работил е в редакцията на няколко вестника. Бил е главен редактор на общински вестник. Понастоящем е директор на училище. Като студент е получавал неколкократно литературната награда „Боян Пенев”. На 24 май 2008 година е награден с наградата „Никола Икономов” заради приноса му в областта на културата, литературното наследство и образованието в нашия град. Член е на съюза на българските писатели. Още с първите думи той ни увлече със сладкодумието си и пламъка, с който говореше. Чрез прочита на разказа „Милица” ни потопи в света на своите любими „Лудогорски легенди”. Творчеството определя образа на един писател Интервю с Иван Джебаров (Интервюто изготви Емил Александров) Марияна: Кога написахте първата си книга? През 1983 година. Бях някъде на 32, 33 години. Десислава: Какво Ви вдъхнови да пишете? Човек, за да прави нещо, трябва да си го има отвътре. Като разбере, че го има, просто трябва да го използва. Марияна: Кога разбрахте, че го имате вътре? Някъде в трети, четвърти клас, когато написах един роман на партизанска тематика. И изключително много съм чел. Имах някаква безумна страст към четенето. Това дължа и на баща си, който като дете ми четеше приказки и аз ги сънувах. Жанна: Кой е любимият Ви писател? Йордан Йовков. Той е моят бог в литературата и благодарение на това, че той е написал „Старопланински легенди”, аз успях да напиша „Лудогорски легенди”. Емил: Какъв трябва да бъде образът на писателя според Вас? Мисля, че образът на писателя трябва да бъде какъвто го показват книгите, а не как изглежда той - колко пъти се е женил, развеждал и т. н. Творчеството определя образа на писателя. Марияна: Като директор на училище как виждате отношението на младите към литературата? Имаше време, когато смятах, че всички ние – хората трябва да живеем с аза, трябва всички да четем, да говорим за литература и в един момент си зададох въпроса: „Защо е необходимо?” Още в древността литературата е обслужвала един кръг от хора. Музиката – друг кръг от хора. Как да накараш един човек, на когото му е дадено само егото, да разбира Вазов, музиката на Бетховен. Няма как! Емил: Какво мислите за морала на хората днес и защо са толкова объркани? Господ казва: „Ако вие имате вяра, колкото едно синапено зърно и речете на тази планина да се премести от тук до там, тя ще се премести. Защо казва колкото синапено зърно? Защото синапеното зърно няма как да го унищожите. Имате ли вяра, че ще постигнете нещо в живота, ще го постигнете. За съжаление от времето на Възраждането до днес българинът не се е променил. От конска каруца седна на москвич, лада, фолксваген мерцедес и т. н. От къща с кирпич сега сега живее в жилищен блок, но духвно не се е променил. Петстотин години българинът се е грижил само за едно – да спаси живота си. За да бъда аз добре, е по- добре да наклепам съседа си. За да запазя нивичката си, да спечеля благоволението на господаря си. Неслучайно Славейков възкликва „Не народ, а мърша”. Затова Ботев в „На прощаване” пише: „нито пък слушай хората”. Ненапразно Мойсей развежда четиридесет години евреите в пустинята, за да умре и последния, който познава робството в Египет. Трябва да променим морала си. Аз имам син в Испания. Когато си дойде, той сравнява и веднага му прави впечатление разликата. Мен преди години ме мислиха за луд, защото спечелих над хиляда лева от една книга и всички ги дадох за подаръци на децата от дома за изоставени деца в Осенец. Често са ме мислили за луд заради благотворителните си дейности. В нашата страна подобни прояви ги считат за лудост. Жанна: Какъв трябва да бъде един журналист? Преди всичко един журналист трябва да бъде напорист и борбен и никога да не върви след силния, ако иска да е истински журналист. А не когато зададе въпрос на силния на деня и му се даде неопределен отговор, прикриващ злоупотреби, той да се съгласи и да не търси и доказва истината, за да е добре в живота. В света има два вида хора – едните, които ядат, за да живеят, а другите, които живеят, за да ядат. Такъв може да бъде и журналистът. Емил: Какво е за Вас книгата? Страх ме е да не ме питате след време какво е за мен компютърът. Най-големият враг на книгата е компютърът. Ние щракваме някаква тема на компютъра и това, което търсим излиза. А къде остава мисълта? Книгата не само развива логическото мислене, но и възпитава. Аз много чета. Като малък съм чел през нощта. Караха ми се. За да не ме видят, слагах една свещ под одеялото и продължавах да чета. Но сега компютърът все повече измества книгата. Дано мишката да не изяде книжката. Как трябва да четем? Аз чета легнал. Ами как трябва да четем. Задълбочено, да вникнем в подтекста, а не да бързаме да видим какво се случва накрая с главния герой. Какво пишете в момента и кога ще бъде готово? В момента за съжаление не пиша художествена творба. Отдавна не съм писал. Сега пиша публицистични мтериали във вестниците, с които се мъча да изменя манталитета на хората. Мъча се да внуша и това, че един народ сам определя съдбата си. Коя е любимата Ваша книга? „Лудогорски легенди”. Но много обичам книгата „Лудата”. Тя също ми е много любима книга. Много съм преживял, докато я пиша, бях в особено състояние. Ивета: В коя чужда страна сте ходили? Обичам да ходя в Русия. Коя е любимата Ви забележителност в Русия? Мамаев курган. Това е хълм с мемориален комплекс, който се намира в централната част на Волгоград. На хълма по време на битката при Сталинград през Втората световна война се провеждат тежки сражения с много жертви и на военни, и на цивилни. У мен завинаги ще остане един спомен за едно посещение на този хълм. Долу жени ти продават цветя. Изкачвам се - това са 800-900 стъпала. Стигам горе. Там - един купол, където са погребани костите на загиналите войници. Влизам. Навсякъде цветя. По средата има езеро. Там е горещо. Войници са на караул и знаете, че трябва да стоят неподвижни. Горещо е. На един войник потта се излива от челото му. Предложих му да я избърша с кърпа. Той ми каза: „Не надо” (Не трябва). Аз излязох оттам, а насреща ми – каменна статуя на една майка, протегнала ръка да защити детето си от щита на немски войник. Тогава вече не можах да сдържа сълзите си. Марияна: В момента за какво мечтаете? За себе си много от нещата съм постигнал. Издал съм книги, член съм на съюза на писателите, приет в чужбина и т. н. Единственото, което искам да стане, не засяга мене. Искам, когато някой излъже, да му дадем достоен урок – на този, който ни е излъгал, който ни е унижил, който ни е измамил. Другото, което искам, е да въведем ред в употребата на думите. Е, как ви звучи много негови фенки му искат автограф. Какви фенки? Има си бълагарска дума – почитателки. Но става въпрос най-вече за други думи. Това са такива думи, които пускаме непрекъснато в публичното пространство и разделят народа ни, разделят нацията ни. А трябва да сме единни. Трябва да разберем добре и изпълним завета на хан Кубрат!

Нагоре

Тагове: писател,