Вестник Потомци :: Йосиф Иванов – единственият българин, носител на Златен медал

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.02.2010 12:07 - Йосиф Иванов – единственият българин, носител на Златен медал

Прочетен: 1016 Коментари: 0 Гласове:

Йосиф Иванов – единственият българин, носител на Златен медал за гражданска преданост и военни заслуги - I степен Хюлия Наил – клуб „Репортери” към ЦУТНТ На 16 октомври членовете на клуб „Репортери “ към ЦУТНТ се срещнаха с Йосиф Иванов - носителя на Златен медал за гражданска преданост и военни заслуги 1–ва степен. Той е завършил полувисше образование – история и френски език и висше обаразование – френска филология и руски език. Наскоро навършилият 75 годининаш съгражданин е учител по френски език, инициатор на побратимяването на Разград и Шалон ан Шампан, създател на асоциация „Световно партньорство” и радетел на фракофонството в България. Златният медал му е връчен в навечерието на Великден 2009година от осиновената дъщеря на Жак Ан Дао Траксел. Церемонията се провежда във френския град – побратим на Разград Шалон ан Шампан. Йосиф Иванов притежава и наградата „ Никола Икономов“, която му е връчена на 1 ноември 2008 год. за принос в областта на образованието и популяризирането на културноисторическото наследство на Разград. Както винаги, господин Йосиф Иванов даде пример със своята точност. Малко преди уречения час беше там. Винаги съм се гордял, че съм българин Интервю с Йосиф Иванов (изготвила интервюто Хюлия Наил – клуб „Репортери” към ЦУТНТ) Кристияна: Разбрахме, че сте носител на Златен медал – I степен? Какво представлява тази награда? Дава се за гражданска храброст и военни заслуги. Аз я получих за Гражданска храброст– за заслуги, свързани с побратимяването с Шалон ан Шампань, за поддържане на връзки и активно и ползотворно сътрудничеств между двата града. С получаването на медала аз станах член на Клуба на Европейската звезда за гражданска преданост и военни заслуги. Жанна : Как се запалихте по френския език? Мен езиците ми вървяха още от малък. По математика не бях добър ученик, признавам си го, но езиците, от малък имах дарба за тях. Тази дарба може би я имам от баща си. Научих перфектно турски. Зная руски. Френският език ми осмисли живота. Това което съм сега, го дължа на езика и музиката. Светлана : Кои ваши мечти се сбъднаха и кои не? Мечтата ми беше да стана лекар, но не стана, скъсаха ме на матурата по математика. Но не съжалявам че съм избрал тази професия. Човек никога не бива, когато му се свие знамето да каже : не не, щом това не стана значи и другото няма да стане. До края на живота си той трябва да има мечти. Кристияна : Останах с впечетлението че сте обиколили света. Коя е любимата Ви забележителност? Ниагарския водопад. В. Йотова : Коя Ви е любимата забележителност във Франция? Парижката Света Богородица. Кристияна : Кой е любимият Ви учител, когото ще запомните? Димитър Джауров. От него научих, че ако имаш уговорка за два часа, в два без една може, но в два и една не може. Той ми преподаваше по физика, също така ми беше и класен ръководител. Жанна : Интересни случки, които ще запомните? Ами ще ви разкажа няколко. Ходихме на туризъм с колелета, с учениците от моя клас, от Механото. Тръгнахме на 1 април от Разград и в такъв сняг изкачихме Черни връх, че не можете да си представите. Нещо като състезание щеше да има и ние решихме да минем по прекия път и като се хлъзнахме, къде са краката къде е главата, не можем да разберем. Качихме се за 45 минути, а слязохме за 3 - 4 минути Едно момиче така беше се забило, че само краката му се виждаха Другите деца го видели и го дръпнали за крака. Така ние от 1-ви април до 2-ри юли спечелихме златна, сребърна и бронзова значка за стоте туристически обекта. Една друга интересна случка : Веднъж карахме колелетата от Калофер към Враца, мисля че беше, и като започна един дъжд, но не можете да си представите как валеше, все едно някой с кофа ви излива вода. Спряхме за малко, махнахме всичко и по плувки продължихме. Някои даже бяха си вдигнали краката на кормилото и викаха “ Ура! Ура! “. Само ми мина през ума „ако някой се хлъзне, какво ли ще стане? “. След нас беше и камионът, с който носихме резервни части за колелетата. Ако се повредеше някое колело, разглобявахме другите за резервни части. Искахме с учениците да отидем на екскурзия в чужбина. Нямаше възможност откъде да се вземат пари и започнахме работа. Отгледахме 22 прасета. Та самите деца ги отгледаха тези прасета. Всяка вечер имаше по двама дежурни при тях, които отиваха с кофи и ги хранеха, имаше и други групи, които ги къпеха. Освен това правехме представления и турнета и от тях печелехме пари. Весело си живеехме! И така събрахме пари и отидохме на екскурзия до Русия. А колко концерата сме изнасяли с оркестъра ми! Емил : Кое Ви е най – силното впечетление от историята на Франция? Великата френска революция. Хюлия: Разбрахме, че сте посрещали Белгийски скаути през лятото. Разкажете ни нещо за тях! Те дойдоха на три смени, на възраст между 16 и 22 години, живяха на къмпинг на „Пчелина”. Работиха доброволно за облагородяване на района: оформяха туристически пътеки, разчистваха терена около близкия язовир, футболното игрище, както и зелените площи. Те имат страшна дисциплина. Смаян съм. Веднъж няколко скаути се проявиха, нарушиха дисциплината и тогава всички от групата ги наобиколиха, порицаха ги и бяха наказани да не идват с тях на дискотека. Стояха в колата. Много са организирани и трудолюбиви. Не капризничат. А за това лято имам информация от шест групи белгийски скаути, че желаят да посетят нашия град. Скаутски групи ще се грижат за реставрация на църквата в село Пороище. Вие като репортери може да отразявате посрещането, пребиваването и благородното дело на скаутите в нашия край. Ивета : Може ли да сравните България и Франция? Франция е много по–различна. Например мой приятел отиде там и продаваше дъвки, за да припечели. Той ми разказа как един французин си купил дъвка и след малко я е изхвърлил. На въпроса защо е постъпил така, французинът отговорил, че е купил дъвката, само защото е искал да му помогне. А ние, българите, не сме такива. А след първото ми пътуване за Франция ме обхвана едно много мрачно настроение, което май обхваща всички. Защото не ми се връщаше. Видях друг живот, други порядки. Но винаги съм се гордял, че съм българин. Не съжалявам, че живея в България. Имаме прекрасна природа, славна история. Ние сме единствената страна, която граничи със себе си. Светлана : Какво мислите за днешната младеж? Като гледам вас всичките, вие сте с чисти мисли, но си признайте, че днешните младежи сте малко разглезени. Я, кажете, бихте ли отглеждали прасета, за да спечелите пари за екскурзия. Малко компютъра и хот дозите ви разглезиха. Ние преди ходихме само с по една филийка на училище. Кристияна: Вие сам казхте, че човек във всяка възраст не трябва да престава да мечтае. Каква е вашата мечта? Аз имам една голяма мечта – да създам скаутско движение в Разград. Защото скаутски организации има вече в България – В София, Пловдив, Варна, Перник, Кюстендил и в много други, дори и в близки до нас градове – Русе, Търговище, Шумен, Попово. А скаутството ще оживи града ни, ще има благотворно влияние върху вас – младежите. В. Йотова : Бихте ли ни разяснили думата будител. Какво според Вас е нейното значение и има ли будители и сега? Всеки от нас може да бъде будител. Будители има и сега. Важното е да гори у всеки пламък и всяка работа да се върши с желание. И да бъдеш упорит. Когато се качваш по един баир и почнеш да падаш, да не се отказваш, защото откажеш ли се, камъкът те повлича надолу. А ние винаги трябва да вървим нагоре.

Нагоре

Тагове: медал,