Моята аура

Искам в моята аура винаги да свети слънце. Слънцето е светлината на всеки нов ден. Топлината на всяко добро човешко сърце. Животът на всяко живо същество. И се загледал слънчогледа в слънцето и засиял от щастие. Искам да имам слънчева усмивка. Слънчево щастие. Слънчеви мечти. Мечти, които да летят, като слънчеви лъчи. Пиша и ще пиша за всичко, което ме вълнува. Във всяка творба вливам шепа цвят. Основния цвят е бял. Като чисто платно, което му предстои боядисване. Според темата подреждам цветовете. Моята аура е дъга от цветове. Дори и тъгата боядисвам в розово. И тя заслужава да бъде цветна. Черното е само за смъртта. От смъртта завръщане няма. А тук в живота, докато дишаме, тичаме... редя цветове. Златните аури са за светците. Но пък не подминавам факта, че няма да ми отива златна аура. Аурата сами си създаваме. Ако я оставиме да свети, тя ще свети докато не я спрем. Аурата е като лампа... палиш и свети. Гасиш и угасва. Като пълна бутилка с любимото ни питие... пиеш и гориш. Като филийка хляб. Като къща, в която гори огън, любов и обич. Като тичащо дете, за да бъде прегърнато. Аурата винаги трябва да е чиста. Има ли не чисти мисли... ще сееш зараза. И не зараза за любов и щастие, а зараза дърпаща ни в дъното. Затова при срещите си с други хора първо опознаваме тяхната аура. Тя се вижда от думите им, от държанието им... Обичам до моята аура да сяда само слънчева, златна аура. Защото във всеки човек има аура. И всяка аура има цвят. А цветовете си рисуваме сами.

  Автор: Ели Зарева
"На горещ шоколад с Ели Зарева"
Художник: Силвия Павлова